Зареждане...

Няма активни спектакли към това събитие!

Детайли за събитието

III. концерт от цикъла „Руски приказки II“

Урош Лайовицдиригент
Георги Черкин, пиано

М. И. ГЛИНКА Увертюра към операта „Руслан и Людмила”
С. РАХМАНИНОВ Рапсодия върху тема от Паганини
Н. РИМСКИ-КОРСАКОВ Симфонична сюита “Шехеразада”

 

Глинка, Рахманинов, Римски-Корсаков – руски приказки в зала „България“

 

 

 

През 1939 руският хореограф и танцьор Михаил Фокин пише писмо до Сергей Рахманинов, в което го моли за разрешение да използва Рапсодия върху тема от Паганини за почти завършения балет „Паганини“. Рахманинов харесва идеята и балетът е изпълнен още същата година в кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон. Година по-късно, когато пише своите Симфонични танци, Рахманинов мисли за Фокин. Той изсвирва клавирната версия на балетиста, но и двамата умират преди да осъществят това ново творческо сътрудничество.

 

Музиката на симфоничната сюита „Шехеразада“ помага на редица фигуристи да спечелят своите златни медали от световни и европейски първенства, както и от Олимпийски игри. Мидори Ито и Мишел Кван използват фрагменти от приказната сюита за своите волни програми, а олимпийската шампионка Юна Ким от Корея поставя няколко световни рекорда във фигурното пързаляне след изпълнението си като арабска принцеса. „Шехеразада“ звучи във Ванкувър, когато американецът Ейвън Лисачек спечелва златен медал на Олимпийските игри като Синдбад, а също и в Сочи, когато танцовата двойка Мерил Дейвис и Чарли Уайт безапелационно стават първи като принц и принцеса.

 

Магьосници, зли сили и чародейства има и в операта „Руслан и Людмила“ от Михаил Глинка. Той е наречен „Баща на руската музика“, а критиците от неговото време казват, че е създаден нов руски език – от Пушкин в поезията и от Глинка в музиката. Пушкин и Глинка се събират за работата над фантастичната опера, но поетът умира и Глинка се обръща към свои приятели да довършат либретото.