Зареждане...

Няма активни спектакли към това събитие!

Детайли за събитието

9 октомври, 18:00 | Дом на културата „Борис Христов”, Пловдив

Компания Stephen Petronio (САЩ) | Репертоар Bloodlines

 

Стивън Петронио е един от водещите световни хореографи, в чиито пиеси се преплитат съвременна музика, визуални изкуства и моден дизайн. В последните 30 години Стивън Петронио създава, развива и усъвършенства един уникален артистичен език, който изследва възможностите на тялото. В ранните си години е силно повлиян от хореографа Стив Пакстън и работи в легендарната компания Trisha Brown Dance Company (1979–1986), в която е първият мъж-танцьор.

 

Петронио създава над 35 представления за компанията си (основана през 1984 г. в Ню Йорк), а освен тях поставя и за някои от най-престижните международни компании за съвременен танц и балет.

По време на уникалната си кариера Петронио получава многобройни отличия и награди. На ONE DANCE WEEK 2016 компанията ще представи репертоар от оригинални представления дело на хореографа Петронио и пиеси от проекта Bloodlines – амбициозен и забележителен проект, който отдава почит на големите американски майстори на танца от постмодернизма, оказали дълбоко въздействие върху художествения път и развитие на цяло поколение хореографи. Репертоарът на Bloodlines включва едни от най-емблематичните пиеси, дело на основоположниците на американския танц – Мърс Кънингам, Триша Браун, Лусинда Чайлдс, Анна Халприн, Ивон Райнер, Стив Пакстън и др.

 

13 октомври, 19:30 | Дом на културата „Борис Христов”, Пловдив

Национален хореографски център Рильо ла Пап/  Ювал Пик (Франция) | ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ПРИЯТЕЛИ?

 

„В този проект исках да работя с готова музика и съществуващи песни, за да предизвикам чрез тях колективната ни памет.“ – разказва хореографът Ювал Пик за спектакъла – „Затова избрах да изследвам музикалния свят на групата Kraftwerk и да се фокусирам върху динамичните взаимоотношения между индивид и колектив.“

 

Ювал Пик избира музиката на Kraftwerk от периода между 1974 и 78 година, когато излизат албумите AutobahnRadioactivität, Trans-Europa Express и Die Mensch-Maschine. Те се характеризират с аналогов звук, който напомня сърдечен ритъм, дишане, ходене – своеобразен музикален жест към естествените човешки движения. Хореографът интерпретира този момент от музикалното им творчество като част от европейското наследство от времето на романтизма, който предлага различна перспектива към човека и обкръжаващата го среда. Идеалът на романтизма от XIX век е заменен от стремежа за оцеляване в едно урбанизирано и механизирано общество. Пик изследва „черната кутия“ на Kraftwerk и в нея открива множество елементи, които запалват хореографското му въображение и се превръщат в незаменими моменти от заниманията му с тялото и движението.

 

Ювал Пик пресъздава традиционни европейски танци като менуета, който акцентира върху играта между партньорите и непрестанното приближаване и отдалечаване, и работи изключително много със свободното пространство между танцьорите. Всички тези различни идеи се събират и на сцената се ражда нов групов танц – хибридна форма, която ще покаже по малко от всяко едно вдъхновение на Пик.

 

Директор на Националния хореографски център Рильо-ла-Пап от август 2011 г., Ювал Пик има дълга кариера като хореограф, танцьор и преподавател. Първоначално той се обучава в танцовото училище Bat-Dor Dance School в Тел Авив, след което през 1991 г. се присъединява към световноизвестната танцова компания Batsheva. Четири години по-късно напуска, за да започне работа като гост-артист в проекти на хореографи като Теро Сааринен, Каролин Карлсън и Ръсел Малифант. През 1999 г. се включва в екипа на Opera Ballet в Лион, а през 2002 г. основава собствената си компания The Guests. Оттогава е натрупал сериозен репертоар от творби, които се отличават със сложна, детайлно изработена и многопластова движенческа лексика, винаги акомпанирана от специално поръчани музикални творби на големи композитори. В неговото творчество една от основните теми на изследване са отношенията между индивида и групата, между отделния човек и общността.

 

14 октомври, 19:30 | Дом на културата „Борис Христов”, Пловдив

Компания Goblin Party (Корея) | ДУШЕВНО ПРОБОЖДАНЕ и СРАМЕЖЛИВОСТ

 

Гоблинът е чудовище от корейския фолклор, което се характеризира  с вироглав и инaтлив нрав, практикува магии, притежава необичайни умения и обожава да твори пакости. Именно поради тези му качества, създателите на компанията го избират за свой символ и кръщават компанията Goblin Party.

 

В Goblin Party всички са мултифункционални – изпълняват роли както на танцьори, така и на хореографи. В компанията няма изявен лидер, а всеки проект си има водещ хореограф.

 

ДУШЕВНО ПРОБОЖДАНЕ черпи своето вдъхновение от традицията на погребалните ритуали в Корея и цялото суетене, объркване и противоречиви чувства, които се наблюдават при такива церемонии. Спектакълът засяга темата за хаоса между живите и мъртвите на границата на смъртта, като интерпретира всичко това чрез гротесково преувеличение, игривост и въображение.

 

СРАМЕЖЛИВОСТ е пиеса, която третира темата за индивида и неговия инертен свят, който се намира в постоянен сблъсък  с масовото колективно съжителстване.

 

 

17 октомври, 19:30 | Драматичен театър – Пловдив, Голяма зала

Компания DOT504 (Чехия) | КОЛЕКТИВНА ЗАГУБА НА ПАМЕТТА

 

КОЛЕКТИВНА ЗАГУБА НА ПАМЕТТА е изключително представление, впечатляващо както с естетическите си достойнства, така и с нивото на техническо изпълнение. Част от изследователския процес, през който преминават хореографите, е завръщането към архетипни теми, образи и наративи за доброто и злото. За изграждането на цялостното въздействие на спектакъла особено значение имат оригиналната музика и светлинният дизайн.

 

Тримата хореографи – Ленка Отова, артистичен директор на DOT504, Йозеф Фручек и Линда Капетанеа от компания RootLessRoot Company се събират отново след няколко успешни общи проекта. Равнопоставеното съучастие по отношение на творческия процес и концептуалната основа на проектите на DOT504 е един от важните компоненти на това артистично сътрудничество.

 

Йозеф и Линда дълги години танцуват за световноизвестната белгийска компания Ultima Vez на Вим Вандекейбус, което обяснява склонността им към динамични хореографски серии, почти на ръба на опасността, в които физическата издръжливост и техническо умение са базови условия. В новия им проект, който артистите описват като „изследване на провокацията“, се дискутират темите, свързани с насилието в съвременното общество.

Чешката компания DOT504 Dance Company, работеща в областта на физическия театър и танц, се характеризира с високо ниво на техническа подготовка и изпълнение, креативност и силно персонално присъствие на артистите, които работят в проектите, инициирани от компанията. Заличаването на границите между театър и танц е една от основните линии на естетиката на компанията, заедно с акцента върху творческото съучастие на танцьорите на концептуално и интерпретативно ниво.

 

 

20 октомври, 19:30 | Дом на културата „Борис Христов”, Пловдив

Фредерик Гравел/ GROUPED’ARTGRAVELARTGROUP (Канада) | ВСИЧКО ОТИВА ПО ДЯВОЛИТЕ, СКЪПА

 

В спектакъла „Всичко отива по дяволите, скъпа” Фредерик Гравел представя живота на съвременния американец, който може да бъде открит на всяко едно място и във всяка една среда – от скучните предградия на големия град през прашните американски пътища до каубойските ферми. В екстравагантната компания на: Стефан Буше – мултиинструментален музикант, който създава истинска какофония на сцената, Дейв-Сейнт Пиер – „ужасното дете” на траш хореографията, и Никола Кантин – актьор, който черпи вдъхновение от клоунадата; Гравел очертава измеренията на американската „мъжественост“ с похватите на иронията и гротеската. „Всичко отива по дяволите, скъпа” е смешна, бутафорна, на моменти тъжна, но и искрена до крайност история за съвременния американски живот, ценности и общество.

 

Самият Фредерик Гравел – музикант, сценограф и танцьор, също е на сцената, за да се включи в „панаира”. Музиката се изпълнява на живо – „бичат” тежки акорди, осветлението е живописно, а основните артистични похвати са иронията и дистанцията. Четиримата „шоумени” разказват съвременната приказка за обърканите мъже. Те са най-обикновени, средностатистически северноамерикански мъже с обичайните атрибути на ежедневието си – сплъстени коси, мръсни тениски, бейзболни шапки, каубойски ботуши, бирени шкембета, потопени в маранята на алкохолни изпарения, разкъсвани от несигурности, колебания и комплекси, избухващи в ирационални агресии, объркани и безпомощни, залитащи наляво-надясно, клатушкащи се напред-назад в съмнително самочувствие и жалко перчене.

 

Фредерик Гравел завършва Факултета по танц към Университета на Квебек в Монреал през 2009 г. с заглавие на дипломната си работа: „Ролята на танцовия изпълнител в демократичното общество“. Хореограф, танцьор, музикант и светлинен дизайнер – Гравел несъмнено е ключова фигура за монреалската танцова сцена през последните 10 години. Стилът му е бунтарски и в почти всички свои продукции (пре)обръща традиционната хореография с главата надолу, смесвайки различни и разностранни елементи както по отношение на музикалната среда, така и по отношение на танцовите движения.

 

22 събота, 16:00 | Дом на културата „Борис Христов”, Пловдив

Anarchy Dance Theatre | ВТОРО ТЯЛО

 

360-градусова прожекция в реално време с покана за пътешествие към нова дефиниция на тялото

Абсолютна тъмнина – на сцената няма нищо друго. Изведнъж от нея изплува електронен звуков пейзаж от стъпки, дишане и едва доловими движения. Усеща се присъствието на човешко тяло. Повява се лице със затворени очи. Започва да се долавя телесна скулптура, която седи точно пред публиката. Оформилата се глава започва бавно да се движи, осъзнавайки собственото си присъствие. Част по част, крайник по крайник – тялото, застанало в средата на сцената сякаш започва да (пре)открива себе си и да осъзнава собствената си структура и природа.

360-градусова прожекция на изкуствено тяло нахлува на сцената, създавайки усещане за движение, различно от движенията на първото тяло. Как истинското тяло привиква към това ВТОРОТЯЛО? Как възприема собствената си трансформация, предизвикана от изкуственото ВТОРО ТЯЛО? На публиката й предстои да открие нова дефиниция за телесността и физическите измерения на света.

Компания Anarchy Dance Theatre е основана през 2010 г. от архитекта и хореограф Jeff Chieh–hua Hsieh, чийто артистични търсения попадат в сферата на съвременния танцов театър. В работата си Anarchy Dance Theatre се стреми да създаде уникален танцов речник и да действа като платформа, която позволява колаборации между артисти от всички сфери на съвременното изкуство. Творбите им се фокусират върху усещането за тялото и неговата връзка с времето, пространството и обществото.

 

22 събота, 20:30 | Дом на културата „Борис Христов”, Пловдив

Anarchy Dance Theatre | ВТОРО ТЯЛО

 

360-градусова прожекция в реално време с покана за пътешествие към нова дефиниция на тялото

Абсолютна тъмнина – на сцената няма нищо друго. Изведнъж от нея изплува електронен звуков пейзаж от стъпки, дишане и едва доловими движения. Усеща се присъствието на човешко тяло. Повява се лице със затворени очи. Започва да се долавя телесна скулптура, която седи точно пред публиката. Оформилата се глава започва бавно да се движи, осъзнавайки собственото си присъствие. Част по част, крайник по крайник – тялото, застанало в средата на сцената сякаш започва да (пре)открива себе си и да осъзнава собствената си структура и природа.

360-градусова прожекция на изкуствено тяло нахлува на сцената, създавайки усещане за движение, различно от движенията на първото тяло. Как истинското тяло привиква към това ВТОРОТЯЛО? Как възприема собствената си трансформация, предизвикана от изкуственото ВТОРО ТЯЛО? На публиката й предстои да открие нова дефиниция за телесността и физическите измерения на света.

Компания Anarchy Dance Theatre е основана през 2010 г. от архитекта и хореограф Jeff Chieh–hua Hsieh, чийто артистични търсения попадат в сферата на съвременния танцов театър. В работата си Anarchy Dance Theatre се стреми да създаде уникален танцов речник и да действа като платформа, която позволява колаборации между артисти от всички сфери на съвременното изкуство. Творбите им се фокусират върху усещането за тялото и неговата връзка с времето, пространството и обществото.

 

29 октомври, 19:30 | Драматичен театър – Пловдив, Голяма зала

Компания La Veronal (Испания) | KOVA ¬ ГЕОГРАФСКИ ИНСТРУМЕНТИ

Компания La Veronal се отличава с уникален език както на хореографско, така и на композиционно ниво. Спектаклите им са микс от различни дисциплини, които обогатяват, разширят и придават нови значения на танца. Маркос Морау започва да създава репертоара на компанията, воден от желанието да изследва природата на определени географски райони на планетата – един modus operandi, който хореографът използва само като претекст, за да изследва мистериозната територия, която крие географията на човешкото тяло и движения. В този начин на хореографска композиция през последните пет години Морау и неговият екип от изпълнители разработват движенчески код, наречен KOVA – наръчник и карта, състоящи се от набор от правила и координати, чрез които се ориентира хореографският език.

След очертаването на тази особена топография се появява необходимостта KOVA да бъде представен и валидиран като изследователски инструмент. Ето защо в тази нова пиеса, KOVA ¬ Географски инструменти, La Veronal се отказват от драматизирания и текстови характер, типичен за представленията им, за да се съсредоточат върху чистата динамика на движението, генерирано чрез KOVA, и да предложат по този начин портрет на композицията и физическата пластичност в реално време, оголвайки танца от слоевете на текста и изображението.

Напрежението, генерирано от KOVA, се задава от строгото регулиране на танцувалното действие, което непрекъснато причинява пречки и създава проблеми на тялото на изпълнителя, като последният, противно на конфликта, който го занимава в това постоянно желание да се справи с предизвикателствата, които той сам си е положил, е в състояние да предава опияняващото усещане за свобода и необятност от възможности. По този начин зрителят е поставен пред сложна и богата хореографска панорама, пред лабиринт от жестове, лишени от клишета и предварително зададени форми, разпознаваеми във фигуративната рамка.

30 октомври, 18:00 | Дом на културата „Борис Христов”, Пловдив

Йожеф Трефели и Майк Уинтър (Швейцария) | НАГОРЕ

 

НАГОРЕ понася към енигматично състояние, което заразява и вдъхновява с мигновен ентусиазъм. В представлението шест невероятни изпълнители ползват динамичен движенчески речник, основан на повдигания и преплетен със сурова мъжка енергия, а резултатът е наистина впечатляващ. НАГОРЕ има интелигентен подход към височината и повдигането – като физическо усилие и като емоционално състояние. Чудата движенческа лексика е заредена с много жизнерадостност и метафорика.

 

Много добре хореографски изграден, спектакълът е истинско физическо предизвикателство за изпълнителите, които през буквалното физическо повдигане един на друг, се заиграват с идеята за духовното извисяване, която „подхвърлят” на публиката. Ползвайки средства като действие и противодействие, ритъм и риск, с акцент върху виртуозността и оригиналността, НАГОРЕ гарантира особено вдъхновяващо преживяване за публиката си.

 

Едно от големите естетически предизвикателства за спектакъла е до публиката да достигнат мъжката сила и техниката на изпълнителите, без това да попречи на усещането за лекота и грация на изпълнението. Оригиналният дизайн на повдиганията се противопоставя на баналността на тези много специфични движения, често употребявани както в класическия, така и в модерния танц. Спектакълът съзнателно се занимава с цялата натрупана биография на това движение, което има своето важно, дори основно място в историята на танца, като същевременно се опитва да го зареди с нова енергия и смисъл. Резултатът е оптимистична, позитивна и енергична творба, която разведрява и забавлява, повдига духа и настроението на публиката.

 

 

Карта
  • Градски Дом на Културата "Борис Христов"

    ул. Гладстон 15
    4000 Пловдив

    ulitsa%20%22William%20Gladstone%22%2015%2C%204000%20Plovdiv%2C%20Bulgaria