Зареждане...

Няма активни спектакли към това събитие!

Детайли за събитието

ОТКРИВАНЕ НА ФЕСТИВАЛА “СЦЕНА НА ВЕКОВЕТЕ“ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Балет „Арабеск“  в 50-ия си юбилеен сезон

с най-великата любовна история на всички времена.

 

„Ромео и Жулиета“

музика Сергей Прокофиев,

хореография – Боряна Сечанова,

сценография – Иван Токаджиев,

костюми – Николина Костова-Богданова

 

на 7 юли  на сцената на Крепост „Царевец“

 

Трагичната история за съдбата на двамата влюбени от Верона, гениално пресъздадена преди 420 години в шедьовъра на Уилям Шекспир, се превръща в символ на първата голяма и неосъществима любов. Енигмата „Ромео и Жулиета” оживява със същата сила и в балетната музика на Сергей Прокофиев. 

Спектакълът на  Балет „Арабеск „Ромео и Жулиета“  един модерен танцов прочит на пиесата, в който авторският екип начело с хороеграфа Боряна Сечанова разсъждава върху Шекспировите представи за времето и пространството, за истината, познанието, любовта, мястото на човека в мирозданието.

Спектакълът поставя въпроса за доброто, което носи зло и цената на неуместните съвети. Как се отнасяме днес към отговорността за своите постъпки?. Променило ли се е нещо в човешкото съзнание и поведение днес?  Mожем ли да осмислим и осъзнаем закономерностите  и родовите белези на модерната епоха?. Къде в днешно време остава любовта?. Дали това е временна психоза, носеща опустошение на себе си и на другите, логично продължение на несъзнаваната предпоставка „моята душа е в ръцете на другия“ или велика наивност?

Ромео, Жулиета, дойката и брат Лоренцо - всеки един от тези персонажи има своя логика и задача във фабулата на пиесата. Дали за трагедията на младите са отговорни влиянието на висшите сили и действието на случайността или други причини, които зависят от самите тях.

            В репертоара на Балет „Арабеск“ постановката на Боряна Сечанова е третата среща с великата пиеса на Шекспир. През 1972 г. италианския хореограф Хуан Корели поставя „Ромео и Жулиета“ по музика на Чайковски, специално за солистите на „Арабеск“ – Татяна Маринова и Юрий Зубарев, които със същата постановка печелят наградата за съвременна хореография на VI-ия международен балетен конкурс във Варна. През 1979 г. Маргарита Арнаудова прави своята версия на „Ромео и Жулиета“ по сюитата на С.Прокофиев. В нея отново ролята на Жулиета се изпълнява от Татяна Маринова както и от Румяна Маркова. В ролята на Ромео е танцувал Владимир Генкулов, Тибалт – Георги Михов, Меркуцио – Радомир Начев и др. Днешната премиера в редакцията на Боряна Сечанова е третата версия на Ромео и Жулиета в историята на трупата.

            В настоящия спектакъла ролите на Ромео и Жулиета са поверени на най-младите артисти на Балет „Арабеск“ – Виктория Петрова и Филип Миланов, в образите на дойката и брат Лоренцо им партнират водещите солисти на трупата Даниела Иванова и Асен Наков, които по режисьорския замисъл на хореографа са в дъното на трагичната развръзка.  В ролите на Меркуцио ще видите Васил Дипчиков, майката – Ангелина Гаврилова, Бенволио – Стефан Вучов, Тибалт – Ервин Есен, Парис – Валери Миленков, приятелки на Жулиета – Петя Колева и Андрея Андонова, както и останалите участници в спектакъла – Елизабет Якимова, Марияна Крънчева, Мария Касабова,  Стефка Табакова,Таня Кацарова, Теодора Друмева,   Светлозар Танев..

Проектът е финансиран от Програма „Култура” на Столична община” и с подкрепата на Министерство на културата.

 

“Атракцията на тази пиеса се намира на друго ниво – нивото на високия вкус и на високото майсторство. Всеки един от компонентите на спектакъла – хореография, визия, присъствие на танцьорите, защитават това изтънчено ниво на самоотказване от евтини трикове и „доразкрасяване“ или „доразвиване“ на шекспировата трагедия. Респектът към Шекспир тук се изразява чрез всеки жест на сцената – от каменните колони до стърчащата прическа на Меркуцио.”

                                                                                                          Мила Искренова

 

„…Ако трябва с една дума да определя премиерата „Ромео и Жулиета” на Арабеск (30.09.2017 г.), тя ще бъде – талант. Танцът е емоция, движение, ритъм, експресия, техника и пластичност. Но освен това е и говор – на духа, тялото и душата. Хореографът Боряна Сечанова безспорно носи в себе си дарбата да търси отвъд сюжетната линия фините пластове на недоизреченото. Този път разковничето, тайният код е абатът Лоренцо. Въпреки епизодичните му появи (Асен Наков), фигурата е буреносна. Дали спори със себе си или със своя бог? На него ли се моли или на случая? Дързост ли е играта на рулетка със смъртта, или поклон пред олтара на една пламенна любов?

Великолепен успех за младата Виктория Петрова в ролята на Жулиета в постановката на Арабеск. Артистичност, отлични физически данни, тънък усет, изящество и грация. Букет от „дадености”, които напомнят за младата Силви Гилем. Е, това е страхотен комплимент, наистина. Чудесно партньорство с Филип Миланов (Ромео), спонтанно, излъчващо невинната страст на влюбените от Верона и радостната отдаденост на любовта. Между другото нещо изключително рядко и трудно за постигане, не само в киното, но и заради заливащата ни „еротична” пошлост от екрана и сцената. Закачлив, неустрашим и верен Меркуцио (Васил Дипчиков). Впечатляващи Ангелина Гаврилова в ролята на графинята, майката на Жулиета и Даниела Иванова (дойката), която представя разведряващ и сърдечен контрапункт на мрачната фигура на Лоренцо. Много добър баланс между отделните сцени и силна експресивност на ансамбловите изпълнения. Сценография (Иван Токаджиев), която позволява на предметите да „съ-танцуват” и опредметява движенията на тялото, освобождавайки го от ненужни атрибути. В хореографията на Сечанова пластичните решения са центрирани в и около самите танцьори – те се сблъскват, празнуват, влюбват се и се обичат, дуелират се и спорят изцяло със средствата на емоцията и танцуващото тяло. Тук тялото е най-висшият инструмент за изкуство и изкуството е тяло, дори в неговата безжизненост във финала на смъртта.

Сечанова търси. Едно от безспорните постижения на този спектакъл е, че той говори без да бъде бъбрив. Всяко движение на танцьорите е прецизно (аплодисменти за репетитора Олеся Пантикина), но и психологически точно. Чувствата провокират тялото с неговите отчетливи акценти, преливащи се състояния и премерени паузи. Избегнати са изкушенията на „пърформанса” като моментна импровизация, но той присъства като изказ на творческата идея чрез изразните средства на танца.Ч

                                                                                              Силвия Стефанова