Зареждане...

Сортирай резултатите

location

eventseries

Описание

СИМФОНИЯ НА ИЗГРЕВА И СВЕТЛИНАТА

Антон Брукнер – Симфония №7 в ми мажор

В началото на 1881 година 57-годишният Антон Брукнер (1824-1897) преживява своя истински и дългоочакван творчески подем.

Австрийският композитор навлиза в изкуството на композицията през сериозното и задълбочено познание за музиката. Това познание му дава професията на органист. Със славата на брилянтен органов изпълнител, Брукнер заслужил признанието за своето майсторство като придворен органист, изнасял концерти с голям успех във Франция и Великобритания. Същевременно е авторитетен преподавател по хармония, контрапункт и музикална теория във Виенската консерватория. Композициите му – меси, мотети и няколко забележителни оратории са в сферата на църковната музика, а оркестрацията на симфониите му е изградена така, че те наподобяват мащабни полифонични органови творби. Музикалният език и музикалните изразни средства причисляват Антон Брукнер към последните композитори от епохата на Романтизма. В творчеството си той постепенно отваря дверите към пътя на модерните музикални похвати – неочаквани модулации, изненадващи дисонанси и богатство от хармонии във величествените си симфонии. Вероятно и поради тези свои особености симфониите, които Антон Брукнер създава се изпълняват с голямо закъснение след написването им и той дълго търси своето признание от публиката и от музикалната критика на своето време.

Дългоочакваният успех ще му донесе именно Седма симфония, върху която започва да работи през 1881 година. Премиерата е на 30 декември 1884 година в Лайпциг.

Антон Брукнер бил възторжен почитател на Рихард Вагнер. През 1882 година той посещава Вагнер в Байройт, без да подозира, че това ще бъде последната среща с неговия кумир. Той присъства на премиерата на „Парсифал“ – последната творба на Вагнер. Брукнер получава вестта за смъртта на великия композитор докато работи върху втората част на мащабната си Седма симфония. Така, втората ѝ част остава посветена на неговия музикален идол. Тази част не е траурен марш. В пищната звукова картина, изградена с тържествените хармонии на медните духови инструменти, Брукнер прожектира онзи небесен лъч, по който може да се съзре как се изкачва неспокойният и силен дух на Рихард Вагнер.

Музиката на Седма симфония носи светлината, която неизменно съпътства вярата и упованието в по-доброто бъдеще, в спасението, във вечността. Вярата и упованието, които изгряват в музиката на Седма симфония, остават и неизменните спътници на Антон Брукнер в утвърждаването на неговото име в златните страници на европейската музикална история.

П.Бейков