Зареждане...

Няма активни спектакли към това събитие!

Детайли за събитието

Софийската филхармония и маестро Емил Табаков представят Симфония No 8 на Антон Брукнер (редакция Novak)

Австрийският композитор Антон Брукнер е сред ярките представители на Романтизма, станал популярен през XX век благодарение на Караян. Осмата му симфония, наричана Апокалиптична, е сред абсолютните шедьоври в класическата музика. Едно от най-грандиозните произведения в музикалната история, триумф на вярата и благодарността към живота.

През 1884 г. Брукнер започва да композира нова, Осма симфония. За около година създава скици, които завършва през август следващата година. Следващата, 1885 е белязана от нарастващото признание за Брукнер. Доскоро преследван от враждебна критика, той най-накрая успява да спечели заслужен успех. Той завършва работата по симфонията си през август 1887 година. И бърза да я представи на диригента Г. Леви - негов приятел и ментор. След като се запознава с партитурите Леви казва, че симфонията е неосъществима и предлага на Брукнер да я намали значително. Брукнер преживял много болезнено критиката от на своя „баща в изкуството“, както той наричал Леви. Въпреки това, през 1889-1890 г., той се връща към симфонията, като я редуцира донякъде и редактира първата част.

Премиерата на симфонията е на 18 декември 1892 г. във Виенската филхармония под ръководството на Г. Рихтер. Тя е толкова успешна, че феновете на композитора я обявяват за "короната на музиката от XIX век".

Брукнер е щастлив - работата му, безпокойството и вълнението са напълно възнаградени. След всяка част избухва буря от аплодисменти . Само един известен критик Е. Ганслик, преследвал композитора през целия си живот, останал верен на себе си и напуснал залата след като слушал три части. Но това не пречи на големия триумф. Композиторът Хюго Волф в рецензията си нарича Осмата симфония "творение на Титан, което превъзхожда в духовния си обхват и величие всички други симфонии на Брукнер".

Съвременниците наричат Осмата симфония "Апокалиптична". Пианистът и музикален критик Й.Шалк, пише, че симфонията представя борбата за култура и най-висшите идеали на човечеството. Шалк смята, че Прометей е нейният герой. Неговият образ е "нарисуван" в първата част, във втората е представен като човек, който се забавлява, а в третата се явява като носител на божествения принцип и връзка с Всемогъщия. Финалът на симфонията пък показва края на борбата му за човечеството. Други критици виждат в симфонията образа на Фауст.

Всъщност композиторът е доста изненадан от такива интерпретации. Той пише в едно от писмата си, че героят на неговата симфония е обикновеният немски селянин.

Пак според критиците Осмата симфония е грандиозна романтична концепция, основана на типичния конфликт за романтиците между от една страна - бруталната сила и спокойствието на вечната красота на Вселената и от друга -самотния човек, загубен в нея. Трагедията от неравната борба, невинните емоции на наивния човек, ентусиазираното възхищение от величието на космоса, героичността, огромната емоционална топлина се съчетават в музиката на симфонията с философската дълбочина на търсещия мъдрец