Лебедово езеро - Балет

„ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“

Балет от П. И. Чайковски

Либрето от В. Бегичев и В. Гелцер с участието на П. Чайковски, В. Райзингер, К. Шиловски, К. Валц, И. Всеволжски

Хореография -  Мариус Петипа, Лев Иванов, Александър Горски

Хореографска редакция - Сергей Бобров

Диригент - Петър Тулешков

Костюми – Ася Стоименова и Сергей Бобров

Асистент-хореографи: Н. Матус - Марчук, Б. Смагулов, А. Матус - Марчук, Е. Андриенко, Н. Боброва

В ролите:

ОДЕТА – Полин Фаже

ОДИЛИЯ - Наталия Боброва

ПРИНЦ ЗИГФРИД – Витторио Сколе

РОТБАРТ – Пиер Гастон

Балет и оркестър на Държавна опера Варна

„Лебедово езеро” е едно от най-фантастичните и съвършени творения в световното изкуство и най-известният балет в света.

Историята на „Лебедово езеро” започва през 1875 г., когато на младия, но вече известен композитор Пьотр Илич Чайковски е поръчано от Болшой театър да композира за балет. С присъщата си скромност, Чайковски внимателно проучва партитурите на съществуващи балети, като се стреми - без да нарушава установените форми и традиции на балетното изпълнение - да обогати и издигне тяхната музикалност.

Музиката на балета се превъръща в размисъл на композитора върху съдбата му, непостижимостта на понятието "идеал", поривите на душата, изкушенията и истинската любов.

Музиката е композирана от май 1875 г. до април 1876 г. Балетът е вдъхновен от приказки от рицарската епоха. Има много мнения относно неговите литературни източници, но историята е оригинална. Идеята вероятно е на композитора, но автори на либретото са московският театрален инспектор Владимир Бегичев и балетистът Василий Гелцер.

Сценичната история на пиесата е сложна. Премиерата е на 4 март 1877 г. в Болшой театър в Москва. Оригиналната хореография е на хореографа Wenzel Reisinger. Балетът е разделен на четири действия с по една картина на действие. В тази първа версия на балета Чайковски е дал на Черния лебед „Руския танц“, който е сцената на съблазняването на принца от Одилия. Продукцията на Reisinger не успява да спечели публиката и е счетена за провал.

След смъртта на П. И. Чайковски всичко се променя. През 1893 г. в Мариинския театър в Санкт Петербург е взето решение за възраждане на „Лебедово езеро“. Братът на композитора Модест Чайковски и директорът на Императорските театри Иван Всеволожски се заемат да преработят либретото. От музиката на Чайковски опитният диригент Рикардо Дриго композира напълно ново произведение, променяйки партитурата на композитора, пренареждайки номерата. Създателите на новата хореография са известният хореограф  Мариус Петипа и неговият ученик Лев Иванов.

Продукцията от 1895 г. служи като основа за всички последващи интерпретации на „Лебедово езеро“. Никой балет не е преработван така. Десетки версии са изпълнени в Москва, Ленинград и на Запад. Днес от всички съществуващи постановки на балета няма две, които да имат напълно идентични хореографски партитури.

На 25 декември 1969 г. в Болшой театър се състои премиерата на "Лебедово езеро" на великолепния руски хореограф Юрий Григорович по класическа балетна хореография. Героите, създадени от Чайковски, се разкриват в неговия балет чрез прочувствени монолози. Всеки жест се превръща в отражение на вътрешния живот на героите.

Хореографът е създал изключително хармонична и стройна пиеса, възстановявайки почти цялата авторска партитура; опитвайки се да намери физически еквивалент на романтичното съдържание на музиката, което отразява основните теми на творчеството на Чайковски, както и литературните и художествени традиции. Балетът на Григорович влиза в историята на театъра, оставайки един от най-популярните балети повече от 40 години.

Чрез гения на музиката си Чайковски изразява трагичната несъвместимост между смъртен човек и фея, принадлежаща към света на одухотворената природа. Толкова привлекателен, но толкова чужд и опасен за хората. След смъртта на героите, белите лебеди се завръщат в красивото езеро, окъпано в лунна светлина: природата е все така спокойна и красива.

В своята постановка, хореографът Сергей Бобров се стреми не само да се върне формално към оригиналната партитура, оркестрацията, либретото, елементите на хореографията, но и преди всичко да запази оригиналния смисъл, закотвен в музикалната драматургия на балета.