Петите Симфонии

„Петите Симфонии“

Диригент Григор Паликаров

В програмата:

Густав Малер – Симфония №5

Оркестър на Държавна опера Варна

Григор Паликаров (род. през 1971 г. в гр. Пловдив) завършва НУМТИ „Добрин Петков” – Пловдив със специалност пиано с пълен отличен успех и златна значка през 1990 г., след което и Националната Музикална Академия „Проф. Панчо Владигеров” в София с магистърски степени по четири специалности: оперно-симфонично дирижиране при акад. проф. В. Казанджиев и проф. Ив. Вульпе; композиция при проф. Д. Тъпков, пиано – при проф. Кр. Тасков и хорово дирижиране при проф. Ст. Кралев.

Специализира композиция в рамките на два летни курса при проф. Ерих Урбанер от Виенския университет за музика и сценично изкуство.

Дебютира на оперна сцена още като студент (на 22 години), когато дирижира “Риголето” в оперните театри в Плевен и Стара Загора.

От януари 2000 г. до април 2019 г. е щатен диригент в Софийска опера и балет, а репертоарът му включва повече от 60 оперни и балетни заглавия.

Към настоящия момент маестро Паликаров е професор по оперно-симфонично дирижиране в НМА „Проф. П. Владигеров", където преди това успешно защитава докторска степен по музика през 2017 г. и доцентура през април 2019 г.

От сезон 2005/2006 г. до момента той е и главен художествен ръководител и диригент на Симфонично-оперетно дружество “Маестро Г. Атанасов” – гр. Пазарджик.

Проф. д-р Григор Паликаров е чест гост – диригент на много оркестри и оперни театри в страната, сред които: Софийска филхармония. Симфоничен оркестър на Българското национално радио, Класик ФМ оркестър – София, на който е и постоянен диригент от сезон 2008/09, Държавните опери в Пловдив, Варна (на която е постоянен гост-дорогент от сезон 2021/22 г.), Бургас и др. Сред поредицата му от диригентски изяви специално място заемат многобройните студийни записи на различни творби със Симфоничния оркестър на Българското Национално Радио, както и участията му в престижни национални и международни музикални фестивали.

Григор Паликаров редовно осъществява и множество гастроли в чужбина в страни като Германия, Австрия, Белгия, Франция, Италия, Люксембург, Русия, САЩ, Словения, Гърция, Полша, Румъния, Украйна, Тайван, Холандия, Великобритания, Португалия, Мексико, Корея, Япония, Уругвай, Китай и др.

Наред с диригентската си дейност Григор Паликаров също композира и концертира като пианист. Някои от творбите му са изпълнявани на редица фестивали и са записвани нееднократно. За успешните си изяви като композитор и пианист е удостояван с редица национални и международни награди от конкурсите "Светослав Обретенов", "Албер Русел", "Музиката и Земята" и др. Той е носител и на множество други престижни награди, сред които: „Кристална лира” на СБМТД (четирикратно – 2002, 2012, 2017 и 2022 г.), „Златно перо”- 2009 г., „Емил Чакъров” – 2019 г. и „Златна лира“ на СБМТД за изключителен принос към българското музикално изкуство и по повод 50-годишнината му през 2021 г.

В рамките на два мандата е бил председател на “Менса”–България – клон на световната организация на хора с висок коефицент на интелигентност.

Един от най-големите симфоници от края на 19 и началото на 20 век, Густав Малер /1860-1911/ съчинява своята Пета симфония през 1902 г. Премиерно е изпълнена на 18 октомври 1904 в Кьолн, под диригентството на автора. По това време Малер е директор на Виенската Кралска опера и главен диригент на Виенската филхармония.

Симфонията има необичайна структура – състои се от пет части, обединени в три големи раздела. Първият включва необикновеното начало – Trauermarsch и втората устремна част (Stürmisch bewegt, mit größter Vehemenz), гигантското Скерцо представлява средния дял и последните две – Adagietto и Rondo-Finale – съставят заключителния трети дял.

За разлика от първите четири симфонии, свързани с вокалното начало (циклите „Песни на странстващия калфа” и „Вълшебният рог на момчето”), втората симфонична триада – Пета, Шеста и Седма симфонии са чисто оркестрови, без открито заявени извънмузикални програмни елементи.

Пета симфония остава една от най-известните Малерови симфонии, части от която получават популярност и като самостоятелни откъси – като солото на тромпета от началния траурен марш и четвъртата част, Adagietto.