Свободно падащи истории

Свободно падащи истории

Спектакъл за разказване

Дай ми на мене сцена и ми гледай сеира!

Къде

На сцената…!

Вашето място за смях, разтуха и надежда.

От 19.00 ч., когато не само тъмното е по-тъмно, но и смешното е по-смешно.

Колко

Колкото - толкова. Ама горе-долу около час и половина.

Какво ще правя аз

Аз ще ви разказвам истории. За хора и места, за любов, раздели и нови срещи, за странствания на духа и силата на смеха.. Ще отигравам някои моменти - все пак съм дъщеря на актьор от Сатирата, отраснала съм с духовете зад кулисите, а и имам двуседмичен студентски престой в специалността “Актьорско майсторство за куклен театър”. Други ще преразказвам, трети ще импровизирам.

Ще ви разсмивам.

Може пък и да ви поразплача.

Това представление няма наизустен текст,. В него падането на историите наистина е свободно, защото никога не се случва по сценарий. Затова и няма как то да е едно и също - всяко ново представление си е спектакъл сам за себе си. Понякога изненадва и мен…

Какво ще правите вие

Ще се забавлявате.

Вие ще гледате, осмисляте, критикувате, разсъждавате на глас, споделяте, смеете, плачете, дюдюкате, пеете.

Ще сте за малко като деца, защото ще чуете истории, които никой друг няма да ви разкаже.

Защо?

Ами защото животът е твърде кратък, за да отлагаш да правиш нещата, които истински те вълнуват.

Защото в един горещ летен ден преди 36 години, от тъмната голяма сцена на Сатиричния театър, шестнайсетгодишната Мария обеща на витаещия наоколо дух на току що отлетелия си баща един ден да играе.

Защото обичам думите - да ги чувам, да ги избирам, да ги пиша и да ги свързвам в истории, които да разказвам.

Защото… защото защо пък не?!