"Вълшебната флейта"
Опера в две действия от В. А. Моцарт, базирана върху поемата „Лулу или Вълшебната флейта” от Кристоф Мартин Виланд. Либрето – Емануел Шиканедер
Диригент Григор Паликаров
Режисьор Антониу Замфир (Opera Romana Craiova - Румъния)
Сценография и костюми Ася Стоименова
Консултант сценография Иван Токаджиев
Диригент на хора Теодора Георгиева
3D mapping - Elektrick.me
В ролите:
ПАМИНА – Ирина Жекова
ТАМИНО – Артьом Арутюнов
ЦАРИЦАТА НА НОЩТА – Мария Славова (гост- солист)
ПАПАГЕНО – Иво Йорданов
ПАПАГЕНА – Лилия Илиева-Михайлова
ЗАРАСТРО – Деян Костадинов (гост-солист)
Солисти, хор и оркестър на Държавна опера Варна
"Вълшебната флейта” е последната опера на Моцарт. Писана е в годината на неговата смърт – 1791. Операта е в две действия, в популярната по онова време форма зингшпил, която включва едновременно говорни диалози и пеене. Създадена е по либретото на Емануел Шиканедер – известен за времето си актьор, режисьор, автор на пиеси, импресарио, както и извънреден ценител на таланта на Волфганг Амадеус.
Още щом става директор на прочутия виенски театър „Ан дер Вин”, Шиканедер възлага на композитора да напише опера върху негово либрето. За сюжет избира приказната поема „Лулу, или Вълшебната флейта” от книгата на Виланд „Джинистан”. Моцарт работи с хъс и увлечение и успява да завърши операта през септември 1791. Премиерата е на 30 септември в извънградския „Freihaus Theater”. Оркестърът дирижира Моцарт; в образа на Папагено се превъплъщава самият Шиканедер, а Царицата на нощта – роля, изискваща значителни вокални умения – е поверена на снахата на Моцарт Йозефа Хофер. Успехът на „Вълшебната флейта” е огромен.
През ноември 1792 г. Шиканедер обявява 100-тното поставяне на операта. Самият Моцарт не присъства на това важно събитие, тъй като умира само 2 месеца след премиерата – на 5 декември 1791 г. Днес операта е едно от най-обичаните и най-често изпълняваните произведения в оперните театри по цял свят.
Най-известните части от операта са дуетът на Папагено и Папагена и арията на Царицата на нощта за колоратурен сопран, която намира място и в Златната плоча на Вояджър – (грамофонна плоча, поставена на борда на двата космически апарата, изстреляни през 1977 г. по програма Вояджър. Плочата съдържа записи на звуци и снимки, изобразяващи разнообразието на живота и културите на Земята.).
