«РИГОЛЕТО»
Опера в три действия от Джузепе Верди
Либрето Франческо Мария Пиаве
По драмата на Виктор Юго Кралят се забавлява
Диригент Светослав Борисов
Режисьор Сребрина Соколова
Сценография и костюми Нела Стоянова
Хореография Светлана Тоншева
3D MAPPING Тодор Тодоров
Диригент на хора Теодора Георгиева
В главните ролите:
ХЕРЦОГЪТ НА МАНТУА – Рейналдо Дроз
РИГОЛЕТО – Пламен Димитров
ДЖИЛДА - Александрина Михайлова
Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна
«Още в началото, когато започнах да работя по „Риголето“, реших, че основната тема, която ще засегна, е за маската. Маската, която всеки един си слага пред обществото и която го прави част от това общество, но доколко тази маска е част от самите нас… Знак ли е за нашата отрицателна същност, дали ни променя или може би дори ни изражда… И ако сме се примирили с маската, ако сме я приели, макар и да не е толкова близка до същността ни, какви са последствията… Всичко това искаме да разкажем с нашия „Риголето“. Защото „Риголето“ е не само заглавието, а историята на Риголето, който е приел да бъде шут. Под маската на шута той ежедневно става свидетел на неща, които той самият отрича. Риголето има други ценности и ревниво ги пази. Тази идея е дадена чрез действието, мизансцена, сценографията, костюмите, мапинга – навсякъде проличава двойствеността на героя. Противоречието води в крайна сметка до огромната трагедия на Риголето, който става причина за убийството на дъщеря си. С нашия прочит ние не съдим никого, не казваме, че Риголето е прав или че греши, просто разказваме историята и оставяме всеки сам да направи своите изводи.» - Сребрина Соколова
«Видео мапингът отдавна се използва в мюзикъла, във Варненската опера започнахме тази практика още с „Граф Монте Кристо“ преди години. В оперния жанр, макар и съвсем различен от мюзикъла, също може да се акцентира върху важните моменти чрез визуализация. Общата ни идея с мапинг специалиста Тодор Тодоров е с помощта на тази дигитална технология целият декор да оживее и да бъде в синхрон с динамично развиващото се действие. Ще видим една обстановка, но тя ще се променя съобразно случващото се на сцената и във взаимоотношенията между героите. Така, със съвременни изразни средства, ще се опитаме да въздействаме още веднъж върху сетивата на зрителя.» - Сребрина Соколова
Операта “Риголето” е гениален превод с езика на оперния спектакъл на драмата на Виктор Юго “Кралят се забавлява”. Предизвикала широк обществен резонанс с острия си социален подтекст и открито изявена антимонархическа идея, пиесата на Юго е забранена веднага след премиерата си през 1831 год. Цензурата я обявява за непристойна и безнравствена, а заглавието – за недопустимо. Дълбоко развълнуван от пиесата на Юго, Верди сам набелязва план на операта разработва основните драматични положения и обмисля характерите на героите. По негови указания Франческо Пиаве създава либретото, в което текстът на Юго е значително съкратен.
В историческата творба, с разгърнати масови сцени и многочислени подробности от живота и бита в двора на френския крал Франциск І, Верди е привлечен преди всичко от психологическата драма на героите.
Ето защо и сюжетът на операта придобива по-камерно звучене с акцент върху личните взаимоотношения на героите, поставени в изострени до краен предел психологически ситуации. Верди започва работа над операта през 1850 год.
В началото той възнамерява да озаглави произведението си “Проклятието”, защото според замисъла на Юго, в проклятието на бащата на озлочестената от краля девойка е завръзката на драмата. Прокълнати са кралят и неговия шут. Но проклятието застига не безнравствения крал – той продължава безнаказано да се отдава на лекомислените си наслаждения. Както често се случва в романтичните сюжети, жертва на съдбата стават онези, които най-малко заслужават наказание.
Поради намеса на цензурата, Верди и Пиаве са принудени да направят някои промени в либретото. Действието е пренесено от Париж в малката италианска провенция Мантуа, френският крал е сменен с безименния Мантуански херцог, Трибуле става Риголето, а Бланш – Джилда. Но тези промени не са в състояние да унищожат смисъла и идейната същност на драмата. Динамичният, сценично благодарен сюжет дава възможност с пълна сила да се изяви драматичното дарование на Верди.
“Струва ми се, че най-театрално действения сюжет, върху който съм писал музика е “Риголето”. Там има страшни събития, резки контрасти, темперамент, патетика!…”- споделя композиторът.
