Лепа Брена е родена е на 20 октомври 1960 в град Тузла, Босна и Херцеговина. Истинското ѝ име е Фахрета Яхич, по мъж – Живойнович. Тя е третото дете в семейството – има по-големи брат (Фарук) и сестра (Факета). Детството ѝ минава в Бръчко. В средното училище тренира баскетбол. Още тогава започва да пее – изпълнява рок хитове по училищните сбирки и бързо става популярна сред съучениците си.
След гимназията Фахрета отива в Белград и записва специалност туризъм в Природно-математическия факултет, но бюджетът на родителите ѝ е ограничен и тя решава да започне да пее, за да се издържа. Работи с оркестъра на Sašа Popović, който тогава се казва „Lira Band“. Участват по ресторанти и кръчми из цяла Югославия и бързо се прочуват със своята атрактивност. Следват договори за редовни участия в хотел „Jugoslavija“, в Белград. По това време нямат записан нито един албум. 1980-та година се води като официално начало на нейната кариера. Работейки с композитора Милутин Попович Захар, записва песента „Čačak, Čačak“, която веднага се харесва на публиката. С късите си тесни панталонки и лесно запяващия се припев, Фахрета и група „Slatki greh“ се открояват от останалите участници на Hit parad.
Истинската слава обаче идва по-късно. Най-голяма заслуга за нейната медийна изява има покойният вече сръбски водещ Милован Илич Минимакс. Тя се явява на снимките за емисията „Hit parad“ на Телевизия Белград с къса блузка и бермуди и заради облеклото си не е допусната за участие с останалите „нови надежди“. По своя инициатива, през февруари 1982, Минимакс пуска записа на песента „Čačak, Čačak“ в авторското си предаване в същата телевизия. Целта му е да позабавлява публиката си за сметка на младата певица, но ефектът е точно обратен – зрителите толкова я харесали, че нейният дебютен албум „Mile voli disko“ е продаден в почти милионен тираж. От този момент започва главоломният успех на Фахрета Яхич и излиза прякорът ѝ Лепа Лепа. Еуфорията около нея обхваща цяла Югославия и тя се появява и в комедията „Tesna koža“. С песента „Sitnije, Cile, sitnije“ Брена и „Slatki greh“ участват на Юговизия 1983 (избор на песен за Eвровизия). Същата година записва и сингъла „Hej, najluđe moje“. Сътрудничеството ѝ с мениджъра Рака Джокич, помага на Брена да планира грижливо всяка професионална стъпка и през същата тази година получава роля във филма „Kamiondžije 2″. Албумът „Bato, Bato“, издаден през 1984, Брена продава в невероятния тираж – милион и сто хиляди копия. Тази година е много успешна и плодотворна за певицата. Тя пее и на откриването на зимните олимпийски игри в Сараево.
