Една легeнда на 80
„Винаги съм вярвал, че изкуството е свобода, а не забрана!“. Думи от писмо до приятел, които синтезират веруюто на артиста, дръзнал да отхвърли диктата на сковаващи идеологеми, да съпостави петънцата на светлината откъдето и да идват те, да открехне пътя към ненадейни пространства в съвременното музикално мислене. Неслучайно познавачите казват: „Милчо е цялата музика! Той може да изсвири всичко, по всяко време, във всяка тоналност!“ Все слова, доловили харизмата на артиста и неустоимия му полет към играта в музиката, щедро озарена кога с ведър хумор, кога с изискана елегантност, кога с привидна момчешка небрежност, или пък с изтънчена поетика. Нестихващата му инвенция носи родния дъх на филибелийската бохема, но и необозримите белези на космополитизма в изкуството през втората половина на двайсети век. Композитор с будна интуиция и комуникативна естетическа ориентация, магнетичен пианист и импровизатор, лидер на музикални формации у нас и отвъд Океана, познал неравностите на „живота в 33/16“, той ненапразно подхваща и разгръща идеята за синтез между елементи от класиката, фолклора и джаза, добавяйки сякаш пореден органичен щрих в неудържимото кръстосване на музикалните езици.
Днес за него четем в престижни енциклопедии. Музиката му е издавана в десетки албуми. За творчески постижения е удостояван с множество национални и международни отличия. Музикалната критика по света го нарича забележително явление, новатор, удивителен музикант, гений в съвременния джаз… А както казваше големият Радой, с музиката си Милчо разширява представата за България. Каква по-добра дума за пътя на музикант, оправдал без капка компромис рисковете на артистичната свобода!
Честит юбилей, Маестро!
Клер Леви
